Каним ви да опознаете богатото християнско наследство и многовековната история, да усетите съвместното съществуване в тези земи на християнството и на исляма. Посетете средновековни и възрожденски храмове и манастири, известни с ненадминатите си архитектурни красоти и множеството исторически атракции, които днес разказват за славното културно и религиозно минало.

Открийте мястото, където многовековната история и богатото религиозно наследство съжителстват заедно.

Ден 1: Пристигане в Елена

“В Елена, тоя малък, но буден възрожденски град, християнската вяра е допринесла съществено за религиозното и културно-просветно развитие на неговото население. За това свидетелствуват изградените три храма (с училище към тях до миналия век): „Св. Никола“, „Успение на Пресвета Богородица“ и „Рождество на Пресвета Богородица“.

Освен храмовете посетете експозицията „Християнско изкуство от XIX век“ в първо класно училище „Даскалоливницата“, къща музей „Иларион Макариополски“ и картинна галерия в гр. Елена, за да  разгледате експозицията от икони от Еленския край.

Можете да се насладите и на пешеходен маршрут град Елена – село Вълчевци – Къпиновския манастир – 5 часа или да посетите Плаковския манастир „Св. Илия” и

Къпиновски манастир – част от Търновската Света гора.

Църква „Рождество на Пресвета Богородица“
Храмът “Рождество на Пресвета Богородица” има сродна съдба със старата църква “Свети Никола” и е свързана с историческия път на град Елена.
През 1812 година е построен параклис под ръководството на хаджи Юрдан Брадата, на място подарено от тримата братя хаджи Панайот, хаджи Юрдан Брадата и хаджи Димитър Разсуканов. И за него е донесено в Търново, че се строи тайно и без султански ферман. Подобно на хаджи Иван Кисьов и хаджи Юрдан Брадата маскирал строежа за проверката, като наредил да поставят в параклиса ясли и вързал коне, за да изглежда на конюшня. Параклисът с изградените до него килии е служил в началото за девически манастир, в който по предание съпругата на хаджи Юрдан Брадата след обесването му, постъпила монахиня.
С иконата на хаджи Юрдан Брадата донесена от Божи гроб са се клели съзаклятниците от Велчовата завера в храма на плаковския манастир “Свети Илия”.
Не издържали плетените стени на параклиса “Рождество на Пресвета Богородица” на огнената стихия на 20 юли 1859 година и започнало строителство на нова църква, завършена в 1865 година. Градил я младият тревненски майстор Кольо Петков, ученик на Кольо Фичето. На другата година към храма, в построените две стаи се открива девическо училище, което работи до 1894 година.
Скъпоценна реликва от църквата е нарисуваната по молба на еленчани икона от Станислав Доспевски на светите равноапостоли и славянобългарски учители Кирил и Методий през 1866 година, озаглавена “Просветители Българский”. Иконата престояла в храма 15 година е подарена на народното училище и сега се съхранява в Даскалоливницата. Тя има дълбоко символично съдържание. Светите братя са с чашата за причастие и с евангелския призив се обръщат: “пийте от нея, сия ест кров”. Силата е в Словото- причастие за българите, а над главите им грее слънце с десет лъча- символ на науката.
В момента храмът е действащ и може да бъде постен свободно.

Copyright Elena municipality

Къща музей „Иларион Макариополски“

В центъра на град Елена, скрит зад дебели каменни дувари, достолепно стои домът музей на Иларион Макариополски, уникален с присъствието си, съсредоточие на духовност, обичано и знаково място за всеки българин.
Къщата е построена 1710 година и е най-старата запазена сграда в града, уникална със своите архитектурни решения. В нея са родени борецът за църковна независимост Иларион Макариополски, брат му Никола Михайловски – виден книжовен и просветен възрожденски деец и неговият син- поетът – сатирик и баснописец Стоян Михайловски. В една от стаите през 1863 година е основано еленското читалище „Напредък“.
В източната част на двора на тази къща се намира Хаджихристовата чешма. Строена е през 1754 година от Кара Йоан от Арбанаси, прачичо на Макариополски.
От 1963 година е къща музей, в чиято експозиция се представя уредба на чорбаджийски дом от периода на Възраждането, показваща къде се е стичал животът на фамилията Михайловски. В една от стаите са изложени лични вещи на Стоян Михайловски. Впечатляващи със своята кокетност са гостната стая на къщата, двата чардака, кьошкът.
На първия етаж може да разгледате още експозициите – „Църковно изкуство от периода 17 – 19 век“, „Петко Ю. Тодоров – живот и дело“, както и някои от временните изложби, които се организират периодично.

Copyright Elena municipality

Картинна галерия в град Елена

Възстановеното в автентичен вид, емблематичното за града старо училище, е първоначално построено през 1874 г. Изгаря през 1877 г., по време на Освободителната война.  Построено отново през 1880 г. по инициатива на будните еленчани и функционира като училище до 1988 г., когато втори пожар изпепелява сградата и от нея остават само каменните основи.

Възстановяването и превръщането на училището в художествена галерия започва през 2019 г. и завършва през 2021г. в рамките на изпълнявания от община Елена проект „Култура във вечността“, финансиран по Програма за трансгранично сътрудничество „Interreg V-A Румъния-България“ 2014-2020г.

Днес новата художествена галерия е място за организиране на изложби и културни събития. Посещавайки я, може да разгледате:

  • Картини на участници в пленерите по изобразително изкуство, организирани в рамките на проект „Култура във вечността“;
  • Картини на редица именити български художници: Йордан Попов, проф. Иван Петров, проф. Христо Берберов, Николай Пиндиков, Преслав Кършовски, Стоян Минчев, Лика Янко, проф. Светлин Русев и други;
  • Икони от Еленския край, образци на християнското изкуство от времено на Възраждането.

Copyright Elena municipality

Часовниковата кула

 Забележителен и оригинален паметник на културата в Елена, с национално значение, е кулата на градския часовник. Мястото й е сполучливо избрано, за да се вижда и чува от всяка част на града. Часовниковата кула, куполът на църквата „Успение на Пресвета Богородица” и камбанарията представляват тройна вертикална доминанта, която маркира обществено-религиозния център на града.

   Изградена е през 1812 година от неизвестен еленски майстор. В молитвеника на поп Христо Кършов е записано: „…Да знай куга се согради сахата сене 1812, чана укачи се на Енов денъ”. Самият часовников механизъм и камбаната са купени от Фейзи ага, търновски аянин, „за хаир”. Камбаната е изливана в Габрово, за което свидетелства надписът върху нея. Кулата е била основно ремонтирана през 1857 или 1858 година от известния еленски майстор Цончо Устабаши, укрепвана през 1953 година и напълно реставрирана 1987 година.
Кулата се състои от три части, които са в хармонично съотношение. Долната каменна част е върху квадратна основа, висока 12,5 метра и се осветлява от тесни мазгали. Средната част е осемстенна призма с паянтови стени, измазани и варосани, покрити с медна ламарина. В нея се намира часовниковият механизъм. Най-горната част е отново с квадратна основа от съвсем лека дървена конструкция, открита от всички страни. Тук е окачена камбаната. Покривът е конусовиден, обшит с медна ламарина и завършва с шип с четири оловни топки.

Copyright Elena municipality

Камбуров хан

Камбуровият хан е построен през първата половина на XIX век и носи името на своя собственик-Стоян Камбура, участник в няколко въстания и член на Еленския революционен комитет. Сградата е недвижима културна ценност с категория „местно значение“.
От 1981 година ханът е музеен обект, а в постоянна етнографска експозиция място намират – земеделието и животновъдството като основни поминъци на населението от региона. От традиционните занаяти тук са представени ценни произведения на едни от най-характерните за периода на Възраждането – абаджийство, грънчарство, медникарство, лозарство, копринарство. Показана е част от колекцията накити. Отделено е място за традиционни народни костюми, характерните за еленско губери и колани, тъкани „на кори“. Също така е представен и градският бит.

Copyright Elena municipality

Първо класно училище „Даскалоливница“

Еленското класно училище, прочуто повече като Еленската Даскалоливница, е основано в 1843 година от Иван Момчилов. То възниква и се развива на основата на многовековната книжовна традиция в селището и е отговор на назрелите обществено-икономически и културни потребности в страната от подготвени кадри. Даскалоливницата е първото училище за подготовка на учители в България.
Сградата на Еленското класно училище е построена по инициатива на Иван Момчилов през 1844 година. Реставрирана през 1968 г., днес тя е музеен обект в
архитектурно-исторически комплекс „Даскалоливница“.

   Представени са две експозиции –
1. „Елена през епохата на Възраждането“

Представена е историята на Елена от възникването на селището до Руско- турската освободителна война 1877 -1878г.

2. „Християнско изкуство от XIX век“

На приземния етаж на Даскалоливницата са изложени икони, църковна утвар и стенописи от храм „Архангел Михаил“ в село Шилковци.

Copyright Elena municipality

Църква „Свети Никола“

В музеен комплекс „Даскалоливница“ се намира църквата „Свети Никола“, най-старата в района.
На 23 април 1800 година, Гергьовден, когато Елена е нападната от кърджалиите, храмът е опожарен. Обновен в сегашния си вид през 1804 г. със средствата и труда на местното население. Самата сграда е построена за краткия период от 40 денонощия, а от предание научаваме, че това е станало тайно от турските власти. Външно архитектурата на църквата е скромна и непретенциозна. Вътрешността е богато украсена, в пълно съгласие с ортодоксалните схващания за храма като огледало на човешката душа.Църквата „Свети Никола“ е изписана от зографите Давид и Яков, дошли в Елена от Хилендарския манастир по покана на еленчани. Работата си завършват през 1817-1818 година. Като помощници са взели участие и Йоан Попович и Йордан Михов Кметски.
Храмът е обявен за недвижима културна ценност с категория „национало значение“, а богоукрасата вътре спада към едни от най-добрите достижения в църковното изкуство от периода на нашето ранно Възраждане.
Посетителите могат да разгледат галерията образи на светии, сред които: Методи Моравски, Георги Нови Софийски, Сава Сръбски и на Свети Климент Охридски, който е един от рядко изписваните в България.

Copyright Elena municipality

Църква „Успение на Пресветата Богородица“

Църквата „Успение на Пресвета Богородица” е една от безспорните забележителности на Елена – уникален паметник на архитектурата и изкуството от епохата на Възраждането. Намира се в един и същ двор с църквата „Свети Никола”. Построена е на мястото на стар параклис по инициатива на богати еленчани. Строежът и е започнат през 1836 година, а е завършен през 1838. Изградена е изцяло от камък, като е използван материал от разрушеното кале.
С внушителните си размери (33 метра дължина, 21 метра ширина, 25 метра височина) и смелото си и сполучливо архитектурно решение, храмът е един от най-значителните представители на църковното строителство през Възраждането. Той е най-големият в цяла северна България до Освобождението и един от най-големите в страната до наши дни.
Изграждането ѝ е дело на майстор Михо от махала Горни Болерци, близо до Елена. Цялата постройка е със солидно изграждане и обработка на материала. Художественото изпълнение на детайла и особено вътрешното пространствено решение са огледало не само на повишеното самочувствие на гражданите, но и на голямото строително майсторство и конструктивна мисъл на майстор Михо.
Църквата е трикорабна, триабсидна с притвор и галерия над него. Трите кораба са разграничени с по два реда от по четири стройни кръгли колони. Средният кораб е двойно по-широк от страничните. Сводовете се носят от арки, свързани с обща конструктивна система в двете посоки, усилени с дървени обтегачи. Отделна постройка е кулата на камбанарията, изградена през 1912 година.

Copyright Elena municipality

Плаковски манастир „Свети Пророк Илия”

Един от големите и прочути манастири в Търновския край е Плаковският манастир „Св. Илия”, издигнат сред кичестите гори и планински хребети на Еленския балкан. Според преданието, някога тук наблизо цар Иван Асен II изградил голям манастир. Когато в края на XIV в. турците завладели българските земи, той бил разрушен до основи. Останките от старата му черква, наричана „Балаклий”, и днес още стърчат непосредствено южно в близката гора. Кога е възникнал на днешното си място Плаковският манастир не е известно, но според някои писмени известия, в края на XIV в. той вече съществувал. От това време е запазен един осмогласник, писан в манастира през 1595 г. Според по-късен възпоменателен надпис старата манастирска черква, която днес не съществува, била обновена през 1643 г. В поменика на манастира се споменава за обновяване и през 1700 г. с дарения и помощи от околното население.
Последното обновление на Плаковския манастир е било извършено през първата половина на XIX в., когато майстор Колю Фичето изградил сега съществуващата манастирска черква. По своя строителен план и по архитектурното си оформяне тя също е рядко явление в българската култова архитектура. Строена е по т. нар. „атонски тип” черкви, който се появил по българските земи в края на Втората българска държава и е запазен до наши дни в Трънския, Погановския и Мрачкия манастири. Продълговата, еднокорабна, просторна сграда с огромен конусообразен купол върху цилиндричен барабан, Плаковската манастирска черква има монументален изглед. Трите ѝ еднакво високи полуцилиндрични абсиди и откритата нартика от западната страна с масивни цилиндрични колони, капители и дъги създават значително разнообразие и раздвиженост на външното оформяне на черквата. Пластична раздвиженост създава и фризът от малки слепи декоративни арки, които опасват стените под главния корниз.
Единствената стенна живопис в плаковската манастирска черква, изписана над входната врата отвън на западната стена на черквата и изобразяваща Възнесението на пророк Илия, била зографисана от неизвестен живописец през 1852 г. със средствата на габровския кожухарски еснаф по времето на игумена Софроний. Все по това време са построени и жилищните сгради на манастира. В долната част на високата камбанария строителите са оставили надпис: „Майстори, Кръстю, Апостол, Христу, 1850”, а по-нагоре, на самата камбанария – релефен надпис: „1856, х. Софроний”. Западното крило е строено през 1866 г. пак при игуменството на х. Софроний.
В черквата на манастира се пазят множество малки и големи икони, по-голямата част от които са рисувани от самоковския живописец Захарий Зограф и са ценни произведения на старото българско изкуство.
През ранните години на Българското възраждане Плаковският манастир е бил важно духовно огнище и е развивал оживена книжовно-просветна дейност. За съжаление, многобройните ръкописни и печатни книги на манастира по-късно били унищожени при опожаряването му от кърджалиите. Особено големи поражения на културното наследство на манастира нанесъл фанариотът Йосиф, назначен от търновския митрополит за игумен на манастира в края на XVIII в.
Плаковският манастир участвал активно в националноосвободителните борби. В първата половина на XIX в., когато игумен станал отец Сергий, хайдутин преди това в Еленския балкан, съратник и другар на капитан Георги Мамарчев, манастирът се превърнал в център на Велчовата завера (1835). След разкриването на заговора манастирът бил отново опустошен от турците.

Copyright Elena municipality

Капиновски манастир „Свети Николай Чудотворец“

Край бистрите и пенливи води на р. Веселина в полите на живописния Еленски балкан е разположен Капиновският манастир „Св. Николай Чудотворец”. Отстои на 14 км южно от град Велико Търново и е в близост до селата Велчево, Къпиново и Плаковския манастир. Непосредствено до манастира, на река Веселина, се намира красивият Къпиновски водопад. Той е един от големите манастири в България, забележителен паметник на старата българска архитектура и изкуство. Грамадни дървени порти и стръмни каменни стъпала извеждат изпод жилищните сгради сред обширния манастирски двор. В средата на двора е сгушена манастирската черква, върху корниза на олтарната ѝ абсида е записана датата 1272 г., вероятно по предание за основаването на манастира по времето на цар Константин Асен (1257–1277).
Разрушен в края на XIV в. по времето на османското нашествие, според писмени известия Къпиновският манастир бил възстановен през XVI в. и в края на века вече развивал активна книжовна дейност. Данни обаче за дейността на манастира през по-късния период на османското владичество почти липсват. По всяка вероятност, както всички търновски манастири и той бил многократно опустошаван и разрушаван от турците и отново въздиган от българското население. За съществуването на манастира през XVIII в. свидетелства т. нар. „Къпиновски поменик-триптих”, започнат през 1700 г. по времето на игумена на манастира архимандрит Теодосий. За по-късното съществуване на манастира загатват някои датировки по дърворезбения иконостас и някои от големите иконостасни икони от 1811 и 1820 г.
Основно обновяване на Къпиновския манастир е било извършено вероятно през 1835 г., когато дряновските майстори Пенчо и Рачо построили днешната продълговата, еднокорабна, безкуполна черква с продълговат наос и преддверие. Допълнително от западната ѝ страна била построена откритата дървена нартика. През 1845 г. на западната стена на черквата под откритата нартика живописецът Йоан Попович от гр. Елена нарисувал обширната композиция „Страшният съд” – една от най-големите стенописни композиции в българската монументална живопис. Същият художник е изписал и отделни сцени от Шестоднева върху ниската част от преградната стена между предверието и наоса на черквата. Негови са и някои от запазените икони в черквата. Обновяването и разширяването на Къпиновския манастир продължило и през следващите години. През 1864 г. със средствата на двамата дарители от гр. Елена – братята Хорозови, били издигнати днешните внушителни двуетажни жилищни сгради с обширни дървени чардаци. При изграждането им високо на северната стена отвън на входната врата били изписани образите на двамата славянски просветители Константин Кирил Философ и Методий. Наред със стенописа на стената бил изписан и възпоменателен надпис за обновяването на манастира от братята Хорозови.
Строени на два етажа в стила на възрожденската архитектура, жилищните сгради имат формата на широка дъга, отворени на юг към двора. Просторните им сенчести дървени чардаци внасят в манастирската атмосфера интимно настроение и домашна закътаност. Погледната от север, те придават на манастира изглед на средновековна крепост.
В продължение на източната част на жилищните сгради през 1864 г. бил построен параклисът „Въведение Богородично”, украсен изцяло със стенописи, както се предполага, от асеновградския живописец Алексий Атанасов. Монументална и в свеж колорит, въпреки малкото пространство на параклиса, живописта има представителен вид и внушава на зрителя тържественост на обстановката. Особено внушителни са фигурите на правите светци в естествен ръст, облечени в блестящи архиерейски облекла. Между тях са и образите на видните български духовници Иван Рилски, Теодосий Търновски, Евтимий Търновски, Иларион Мъгленски. Над входната врата на параклиса е изписан и ктиторският портрет на братята Хорозови. Сред двора на манастира, там където е погребан Теодосий Хорозов, през 1865 г. бил построен друг параклис, стените на който също са изписани със стенописи.
През епохата на Българското възраждане Къпиновският манастир се развивал като средище на българската книжнина и просвета. Тук през 1794 г.за известно време пребивавал Стойко Владиславов от Котел, бъдещият епископ Софроний Врачански. Със себе си той донесъл преписа на „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски, която монасите четели и изучавали с патриотично увлечение. За кратко време Стойко Владиславов бил игумен на манастира, докато чакал избирането му за епископ Врачански.
По времето на игумена Нефталим в 1830 г. в Къпиновския манастир било открито килийно училище за граматици и свещеници. Наред с това той бил свързан с революционните борби. Още братя Хорозови го превърнали в едно от революционните гнезда в Търновския край, в което намирали убежище много от участниците в народните бунтове и въстания. Тук многократно се срещали заговорниците от Велчовата завера срещу Османската империя.

Copyright Elena municipality

Ден 2: Пристигане в Меджидия

Посетете православен храм „Св. Петър и Павел“ и Джамия „Абдул Меджид“ – Голямата джамия. Завършете деня като се насладете на Културен пейзаж „Podgoria Murfatlar“ / „Подгориа Мурфатлар“/.

Джамия „Абдул Меджид“ – Голямата джамия

Джамия „Абдул Меджид“, наричана също Голямата джамия, е исторически и паметник на религиозната архитектура построен между 1859 и 1865 г. Издигната е в чест на султан Абдул Меджид, управлявал в периода 1839-1861 г.

Сградата е в унисон с традиционната форма на мюсюлманските храмове, вътрешната украса е с ориенталски орнаменти и надписи на арабски. В нея се намира и музейна сбирка. Минарето е с височина 25 м. Мебелировката е направена от кедрово дърво от Ливанските планини. Емблемите на върха, при олтара и на минарето са направени в Истанбул и са пренесени до Меджидия.

Copyright Elena municipality

Православен храм „Свети Петър и Павел“

Храмът е построен в периода 1890-1899 г. Отвън църквата прави впечатление с трите си купола. Интериорът грабва със специално резбования орехов олтар, осемте колони в коринтски стил, които са на височината на царските двери и още осем колони в същия стил над тях. Големите икони, поставени между първите колони, са украсени с впечатляващи цветни гирлянди. Царските двери също са изработени от орехова дървесина. Куполът и стените са изкусно изографисани.

Copyright Elena municipality

Културен пейзаж „Podgoria Murfatlar“ /Подгориа Мурфатлар/

Едно от най-известните лозя в Румъния се намира в центъра на Добруджанското плато и се радва на добри климатични условия, които позволяват да се отглеждат различни сортове грозде за винопроизводство.  Те са сертифицирани от професионалисти – сомелиери и печелят медали от международни състезания.

Copyright Elena municipality

Проект „Култура във вечността“, код: ROBG-423
Проектна стойност (ЕФРР): 1, 199, 667.16 €
Изпълнява се от община Елена в партньорство с община Меджидия, област Констанца, Румъния.
Проект „Култура във вечността“ е съфинансиран от Европейския Съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие в рамките на Програма Interreg V-A Румъния България.

Проект „Култура във вечността“ е пряко свързан с принципите на устойчивото развитие и активно популяризира равните възможности, недискриминацията и равенството между половете.