Община Елена

Община Елена e разположена в северната централна част на Република България и е включена в административно-териториалните граници на област Велико Търново. Териториалната структура на община Елена граничи с тези на общините Златарица, Велико Търново Антоново, Сливен, Твърдица и Гурково.

Административният център на общината – гр. Елена – се намира в полите на гористия Еленски балкан, разположен в долината на Еленската река. На север се простират Еленските височини, на юг – Балканът. Северно от града е Чуканското бърдо. Зад него се издигат редица височини, изградени от варовици, мергели и пясъчници.

Общинският център отстои на 41 км от областния център гр. В. Търново; на 20 км от гр. Златарица; на 71 км от гр. Антоново; на 75 км от гр. Котел; на 79 км от гр. Сливен. Гъстотата на пътната мрежа в община Елена е 0,66 км/кв. км – над средната за страната, но с ниска категория на изградената пътна мрежа. На територията на общината няма автомагистрали и пътища от първи клас. Площта на територията на община Елена е 671,39 км².

Територията на община Елена е с преобладаващ планинско-котловинен релеф, като в посока от север на юг релефът преминава плавно от хълмисто-котловинен в планински. От по-значимите морфоструктурни елементи в обхвата на община Елена попадат: Еленските височини, Еленската котловина и части от Елено-Твърдишкия дял на Стара планина.

Речната мрежа в община Елена включва основно водосборите на реките Златаришка, Джулюница, Бебровска, Веселина и Костелска.

Община Елена се намира в границите на „Северна и Югоизточна България” от ниво NUTS1, Северен централен район от ниво NUTS 2 и е включена в административните граници на област Велико Търново от ниво NUTS 3, съгласно общата класификация за статистически цели на териториалните единици NUTS и ЗРР на Република България.

От административно-териториална гледна точка община Елена не търпи промени в периода 2007-2012 г. и продължава да бъде една от общините с най-много населени места – 124.

Copyright Elena municipality

Община Меджидия:

Всеки старовремски пътешественик, чиито стъпки преминавали през Добруджа, би разпознал днешната Меджидия като главното селище, намиращо се по средата между Дунав и Черно море, в долината Карасу. Самата долина е ландшафт за няколко добре обособени селища – Черна вода, Мирча вода, Поарта алба, Кастелу, Пещера, Кобадин, Куза-вода, Мурфатлар, Тортоман, Силищеа, Мерени, Салигни. Долината Карасу представлявала голяма площ в административен план и цялата област гравитирала към най-развитите селища – днешната община Меджидия и панаира Карасу, които и днес продължават да са притегателен център. Известно време Карасу е бъркана с турската община Текфургьолу, тъй като имената и на двете населени места са с еднакво значение – „черна вода“. Известни картографи и пътешественици като Мартин Груневег (1582), Паоло Джорджо (1590), Трифон Коробеиников (1593), Янус Дуса (1597), Николаус Вишер (1640), Евлия Челеби (1653), Обри дьо ла Мотре, Франциск Госциески (1712-1714), Филип Орлик (1722), Ругиеро Джузепе Боскович (1761-1762), Йохан Матиас Хасе (1774) споменават в своите пътеписи не само долината Карасу, но и едноименното селище. През 1752 г. султан Махмуд I признава съществуването на панаир на хълма Панагир, в селото Карасу, и след това селището се споменава в списъка на панаирните селища.

Карасу преминава през възходи и спадове в развитието си от обявяването си за панаирен център до изборите за първия Общински съвет на Меджидия през 1878 г., когато градът влиза в пределите на Румъния, включително и през няколко войни. Въпреки трудностите Карасу запазва своето население и местоположение, където се издига днешната Меджидия.

Меджидия е общински център в област Констанца, Добруджа, Румъния. Намира се в центъра на Южнодобруджанското плато /плато Меджидия/. В общината се намират три населени места – град Меджидия и селата Ремус Опреану и Валеа Дачилор.

В началото Меджидия управлявала административната единица, включваща и околните землища. През 1926 г. селищната мрежа около Меджидия включва следните селища: Поарта Алба, Валеа Дачилор, Кастелу, Пещера, Кобадин, Куза-вода, Мурфатлар, Ремус Опреану, Тортоман, Силищеа, Мерени, Салигни.

Едва през 1989 г. в резултат от ново административно деление градът е издигнат до ниво община. През 1994 г. община Меджидия приема днешния си административен статус и включва селата Ремус Опреану и Валеа Дачилор.

Община Меджидия се простира на площ от 90,17 км² /състои се от Меджидия и землищата на Ремус Опреану и Валеа Дачилор/ и се намира в югозападната част на Румъния, посредата на Добруджанското плато. Отстои на 200 км източно от столицата Букурещ, на 39 км западно от областния град Констанца и едноименната община, на 144 км от Тулча и 39 км северно от Вама Веке.

Главните транспортни артерии и центрове в околността са: каналът Дунав-Черно море, жп линиите Букурещ – Констанца, Букурещ – Тулча, Констанца – Негру вода, първокласния път 22С, магистралата А2 Букурещ – Констанца, общински пътища 222, 224, 381, летище „Михаил Когълничану“ /на разстояние 20-25 минути/. Те превръщат Меджидия в транспортен център.

Общината може да бъде открита на картата на следните координати – 44 ° 15′1 ″ с. ш., 28 ° 15′41 ″ източна дължина и 69,54 м надморска височина.

Съседни селища са Нисипари – 10 км СИ (община Кастелу), Поарта Алба  – 11 км ЮИ, Изворул маре – 12 км Ю, с. Тортоман – 12 км СЗ и гр. Черна вода – 32 км З.

Проект „Култура във вечността“, код: ROBG-423
Проектна стойност (ЕФРР): 1, 199, 667.16 €
Изпълнява се от община Елена в партньорство с община Меджидия, област Констанца, Румъния.
Проект „Култура във вечността“ е съфинансиран от Европейския Съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие в рамките на Програма Interreg V-A Румъния България.

Проект „Култура във вечността“ е пряко свързан с принципите на устойчивото развитие и активно популяризира равните възможности, недискриминацията и равенството между половете.