Каним Ви на двудневно пътешествие в света на миналото, за да познаете и помните историята. Същевременно може да се насладите на природните забележителности в Елена, България и Меджидия, Румъния. Не забравяйте за традиционните кухня в двата региона.
Ден 1 – Пристигане в Елена:
Попниколовата къща
Попниколовата къща е една от най-характерните в Елена. Строена е през първата половина на XIX век – около 1830 година. В първите години след Освобождението, в нея е била настанена градската техническа служба, затова се нарича още „Старото инженерство”. Сградата е триетажна, с приземие и два етажа. В приземието са изградени два дюкяна с каменни стени, а горните етажи са жилищни. Къщата е паметник на културата с национално значение.
След пълната й реставрация, Попниколовата къща е предоставена на Софийски университет „Свети Климент Охридски” за използване като научна и учебна база. В момента в къщата се помещава Музей по палеонтология към университета.
В музея са представени материали от колекциите на акад. проф. д.г.н. Тодор Николов, ст.н.с. Стойчо Бресковски и ст.н.с. Кристалина Стойкова.
Част от материалите от находищата около Елена са събрани от студенти от катедра Геология и Палеонтология към Софийски университет „Свети Климент Охридски”, по време на тяхната лятна учебна практика по Палеонтология провеждана в базата на СУ в град Елена.
Copyright Elena municipality
Картинна галерия в град Елена
Възстановеното в автентичен вид, емблематичното за града старо училище, е първоначално построено през 1874 г. Изгаря през 1877 г., по време на Освободителната война. Построено отново през 1880 г. по инициатива на будните еленчани и функционира като училище до 1988 г., когато втори пожар изпепелява сградата и от нея остават само каменните основи.
Възстановяването и превръщането на училището в художествена галерия започва през 2019 г. и завършва през 2021г. в рамките на изпълнявания от община Елена проект „Култура във вечността“, финансиран по Програма за трансгранично сътрудничество „Interreg V-A Румъния-България“ 2014-2020г.
Днес новата художествена галерия е място за организиране на изложби и културни събития. Посещавайки я, може да разгледате:
- Картини на участници в пленерите по изобразително изкуство, организирани в рамките на проект „Култура във вечността“;
- Картини на редица именити български художници: Йордан Попов, проф. Иван Петров, проф. Христо Берберов, Николай Пиндиков, Преслав Кършовски, Стоян Минчев, Лика Янко, проф. Светлин Русев и други;
- Икони от Еленския край, образци на християнското изкуство от времено на Възраждането.
Copyright Elena municipality
Часовниковата кула
Забележителен и оригинален паметник на културата в Елена, с национално значение, е кулата на градския часовник. Мястото й е сполучливо избрано, за да се вижда и чува от всяка част на града. Часовниковата кула, куполът на църквата „Успение на Пресвета Богородица” и камбанарията представляват тройна вертикална доминанта, която маркира обществено-религиозния център на града.
Изградена е през 1812 година от неизвестен еленски майстор. В молитвеника на поп Христо Кършов е записано: „…Да знай куга се согради сахата сене 1812, чана укачи се на Енов денъ”. Самият часовников механизъм и камбаната са купени от Фейзи ага, търновски аянин, „за хаир”. Камбаната е изливана в Габрово, за което свидетелства надписът върху нея. Кулата е била основно ремонтирана през 1857 или 1858 година от известния еленски майстор Цончо Устабаши, укрепвана през 1953 година и напълно реставрирана 1987 година.
Кулата се състои от три части, които са в хармонично съотношение. Долната каменна част е върху квадратна основа, висока 12,5 метра и се осветлява от тесни мазгали. Средната част е осемстенна призма с паянтови стени, измазани и варосани, покрити с медна ламарина. В нея се намира часовниковият механизъм. Най-горната част е отново с квадратна основа от съвсем лека дървена конструкция, открита от всички страни. Тук е окачена камбаната. Покривът е конусовиден, обшит с медна ламарина и завършва с шип с четири оловни топки.
Copyright Elena municipality
Камбуров хан
Камбуровият хан е построен през първата половина на XIX век и носи името на своя собственик – Стоян Камбура, участник в няколко въстания и член на Еленския революционен комитет. Сградата е недвижима културна ценност с категория „местно значение“.
От 1981 година ханът е музеен обект, а в постоянна етнографска експозиция място намират – земеделието и животновъдството като основни поминъци на населението от региона. От традиционните занаяти тук са представени ценни произведения на едни от най-характерните за периода на Възраждането – абаджийство, грънчарство, медникарство, лозарство, копринарство. Показана е част от колекцията накити. Отделено е място за традиционни народни костюми, характерните за еленско губери и колани, тъкани „на кори“. Също така е представен и градският бит.
Copyright Elena municipality
Първо класно училище „Даскалоливница“
Еленското класно училище, прочуто повече като Еленската Даскалоливница, е основано в 1843 година от Иван Момчилов. То възниква и се развива на основата на многовековната книжовна традиция в селището и е отговор на назрелите обществено-икономически и културни потребности в страната от подготвени кадри. Даскалоливницата е първото училище за подготовка на учители в България.
Сградата на Еленското класно училище е построена по инициатива на Иван Момчилов през 1844 година. Реставрирана през 1968 г., днес тя е музеен обект в
архитектурно-исторически комплекс „Даскалоливница“.
Представени са две експозиции –
1. „Елена през епохата на Възраждането“ – представена е историята на Елена от възникването на селището до Руско- турската освободителна война 1877 -1878г.
2. „Християнско изкуство от XIX век“ – На приземния етаж на Даскалоливницата са изложени икони, църковна утвар и стенописи от храм „Архангел Михаил“ в село Шилковци.
Copyright Elena municipality
Църква „Свети Никола“
В музеен комплекс „Даскалоливница“ се намира църквата „Свети Никола“, най-старата в района.
На 23 април 1800 година, Гергьовден, когато Елена е нападната от кърджалиите, храмът е опожарен. Обновен в сегашния си вид през 1804 г. със средствата и труда на местното население. Самата сграда е построена за краткия период от 40 денонощия, а от предание научаваме, че това е станало тайно от турските власти. Външно архитектурата на църквата е скромна и непретенциозна. Вътрешността е богато украсена, в пълно съгласие с ортодоксалните схващания за храма като огледало на човешката душа.Църквата „Свети Никола“ е изписана от зографите Давид и Яков, дошли в Елена от Хилендарския манастир по покана на еленчани. Работата си завършват през 1817-1818 година. Като помощници са взели участие и Йоан Попович и Йордан Михов Кметски.
Храмът е обявен за недвижима културна ценност с категория „национало значение“, а богоукрасата вътре спада към едни от най-добрите достижения в църковното изкуство от периода на нашето ранно Възраждане.
Посетителите могат да разгледат галерията образи на светии, сред които: Методи Моравски, Георги Нови Софийски, Сава Сръбски и на Свети Климент Охридски, който е един от рядко изписваните в България.
Copyright Elena municipality
Църква „Успение на Пресветата Богородица“
Църквата „Успение на Пресвета Богородица” е една от безспорните забележителности на Елена – уникален паметник на архитектурата и изкуството от епохата на Възраждането. Намира се в един и същ двор с църквата „Свети Никола”. Построена е на мястото на стар параклис, по инициатива на заможни еленчани. Строежът и е започнат през 1836 година, а е завършен през 1838. Изградена е изцяло от камък, като е използван материал от разрушеното кале.
С внушителните си размери и смелото си и сполучливо архитектурно решение, храмът е един от най-значителните представители на църковното строителство през Възраждането. Той е най-големият в цяла Северна България до Освобождението и остава като един от най-големите в страната в наши дни.
Copyright Elena municipality
Къща музей „Иларион Макариополски“
В центъра на град Елена, скрит зад дебели каменни дувари, достолепно стои домът музей на Иларион Макариополски, уникален с присъствието си, съсредоточие на духовност, обичано и знаково място за всеки българин.
Къщата е построена 1710 година и е най-старата запазена сграда в града, уникална със своите архитектурни решения. В нея са родени борецът за църковна независимост Иларион Макариополски, брат му Никола Михайловски – виден книжовен и просветен възрожденски деец и неговият син- поетът – сатирик и баснописец Стоян Михайловски. В една от стаите през 1863 година е основано еленското читалище „Напредък“.
В източната част на двора на тази къща се намира Хаджихристовата чешма. Строена е през 1754 година от Кара Йоан от Арбанаси, прачичо на Макариополски.
От 1963 година е къща музей, в чиято експозиция се представя уредба на чорбаджийски дом от периода на Възраждането, показваща къде се е стичал животът на фамилията Михайловски. В една от стаите са изложени лични вещи на Стоян Михайловски. Впечатляващи със своята кокетност са гостната стая на къщата, двата чардака, кьошкът.
На първия етаж може да разгледате още експозициите – „Църковно изкуство от периода 17 – 19 век“, „Петко Ю. Тодоров – живот и дело“, както и някои от временните изложби, които се организират периодично.
Copyright Elena municipality
Петте Разсуканови къщи
Copyright Elena municipality
Ден 2 – Пристигане в Меджидия:
Керамична изложба
В началото на 70-те години Меджидия става известна с организирането на симпозиуми за керамика.
Изложените изделия са декоративни керамични фигури, които са разположени сред парковата растителност и създават музейна сбирка на открито, която е единствена в Европа.
Copyright Elena municipality
Джамия „Aбдул Mеджид“ – Голямата джамия
Джамия „Абдул Меджид“, наричана също Голямата джамия, е исторически и паметник на религиозната архитектура построен между 1859 и 1865 г. Издигната е в чест на султан Абдул Меджид, управлявал в периода 1839-1861 г.
Сградата е в унисон с традиционната форма на мюсюлманските храмове, вътрешната украса е с ориенталски орнаменти и надписи на арабски. В нея се намира и музейна сбирка. Минарето е с височина 25 м. Мебелировката е направена от кедрово дърво от Ливанските планини. Емблемите на върха, при олтара и на минарето са направени в Истанбул и са пренесени до Меджидия.
Copyright Elena municipality
Православен храм „Свети Петър и Павел“
Храмът е построен в периода 1890-1899 г. Отвън църквата прави впечатление с трите си купола. Интериорът грабва със специално резбования орехов олтар, осемте колони в коринтски стил, които са на височината на царските двери и още осем колони в същия стил над тях. Големите икони, поставени между първите колони, са украсени с впечатляващи цветни гирлянди. Царските двери също са изработени от орехова дървесина. Куполът и стените са изкусно изографисани.
Copyright Elena municipality
Мавзолеят на сръбските, хърватските и словенските герои
Пирамидалният мавзолей е издигнат през 1926 г. от кралство Югославия, за да съхрани останките на 224 сръбски, хърватски и словенски войници загинали през Първата световна война на територията на Добруджа.
Copyright Elena municipality
Културен пейзаж „Podgoria Murfatlar“ /Подгориа Мурфатлар/
Едно от най-известните лозя в Румъния се намира в центъра на Добруджанското плато и се радва на добри климатични условия, които позволяват да се отглеждат различни сортове грозде за винопроизводство. Те са сертифицирани от професионалисти – сомелиери и печелят медали от международни състезания.
Copyright Elena municipality
Проект „Култура във вечността“, код: ROBG-423
Проектна стойност (ЕФРР): 1, 199, 667.16 €
Изпълнява се от община Елена в партньорство с община Меджидия, област Констанца, Румъния.
Проект „Култура във вечността“ е съфинансиран от Европейския Съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие в рамките на Програма Interreg V-A Румъния България.
Проект „Култура във вечността“ е пряко свързан с принципите на устойчивото развитие и активно популяризира равните възможности, недискриминацията и равенството между половете.
