Каним Ви на двудневно пътешествие в света на миналото, за да познаете и помните историята. Същевременно може да се насладите на природните забележителности в Елена, България и Меджидия, Румъния. Не забравяйте за традиционните кухня в двата региона.

Ден 1 – Пристигане в Елена:

Попниколовата къща

Попниколовата къща е една от най-характерните в Елена. Строена е през първата половина на XIX век – около 1830 година. В първите години след Освобождението, в нея е била настанена градската техническа служба, затова се нарича още „Старото инженерство”. Сградата е триетажна, с приземие и два етажа. В приземието са изградени два дюкяна с каменни стени, а горните етажи са жилищни. Къщата е паметник на културата с национално значение.

След пълната й реставрация, Попниколовата къща е предоставена на Софийски университет „Свети Климент Охридски” за използване като научна и учебна база. В момента в къщата се помещава Музей по палеонтология към университета.

В музея са представени материали от колекциите на акад. проф. д.г.н. Тодор Николов, ст.н.с. Стойчо Бресковски и ст.н.с. Кристалина Стойкова.

Част от материалите от находищата около Елена са събрани от студенти от катедра Геология и Палеонтология към Софийски университет „Свети Климент Охридски”, по време на тяхната лятна учебна практика по Палеонтология провеждана в базата на СУ в град Елена.

Copyright Elena municipality

Картинна галерия в град Елена

Възстановеното в автентичен вид, емблематичното за града старо училище, е първоначално построено през 1874 г. Изгаря през 1877 г., по време на Освободителната война.  Построено отново през 1880 г. по инициатива на будните еленчани и функционира като училище до 1988 г., когато втори пожар изпепелява сградата и от нея остават само каменните основи.

Възстановяването и превръщането на училището в художествена галерия започва през 2019 г. и завършва през 2021г. в рамките на изпълнявания от община Елена проект „Култура във вечността“, финансиран по Програма за трансгранично сътрудничество „Interreg V-A Румъния-България“ 2014-2020г.

Днес новата художествена галерия е място за организиране на изложби и културни събития. Посещавайки я, може да разгледате:

  • Картини на участници в пленерите по изобразително изкуство, организирани в рамките на проект „Култура във вечността“;
  • Картини на редица именити български художници: Йордан Попов, проф. Иван Петров, проф. Христо Берберов, Николай Пиндиков, Преслав Кършовски, Стоян Минчев, Лика Янко, проф. Светлин Русев и други;
  • Икони от Еленския край, образци на християнското изкуство от времено на Възраждането.

Copyright Elena municipality

Часовниковата кула

Забележителен и оригинален паметник на културата в Елена, с национално значение, е кулата на градския часовник. Мястото й е сполучливо избрано, за да се вижда и чува от всяка част на града. Часовниковата кула, куполът на църквата „Успение на Пресвета Богородица” и камбанарията представляват тройна вертикална доминанта, която маркира обществено-религиозния център на града.

Изградена е през 1812 година от неизвестен еленски майстор. В молитвеника на поп Христо Кършов е записано: „…Да знай куга се согради сахата сене 1812, чана укачи се на Енов денъ”. Самият часовников механизъм и камбаната са купени от Фейзи ага, търновски аянин, „за хаир”. Камбаната е изливана в Габрово, за което свидетелства надписът върху нея. Кулата е била основно ремонтирана през 1857 или 1858 година от известния еленски майстор Цончо Устабаши, укрепвана през 1953 година и напълно реставрирана 1987 година.

Кулата се състои от три части, които са в хармонично съотношение. Долната каменна част е върху квадратна основа, висока 12,5 метра и се осветлява от тесни мазгали. Средната част е осемстенна призма с паянтови стени, измазани и варосани, покрити с медна ламарина. В нея се намира часовниковият механизъм. Най-горната част е отново с квадратна основа от съвсем лека дървена конструкция, открита от всички страни. Тук е окачена камбаната. Покривът е конусовиден, обшит с медна ламарина и завършва с шип с четири оловни топки.

Copyright Elena municipality

Камбуров хан

Камбуровият хан е построен през първата половина на XIX век и носи името на своя собственик – Стоян Камбура, участник в няколко въстания и член на Еленския революционен комитет. Сградата е недвижима културна ценност с категория „местно значение“.
От 1981 година ханът е музеен обект, а в постоянна етнографска експозиция място намират – земеделието и животновъдството като основни поминъци на населението от региона. От традиционните занаяти тук са представени ценни произведения на едни от най-характерните за периода на Възраждането – абаджийство, грънчарство, медникарство, лозарство, копринарство. Показана е част от колекцията накити. Отделено е място за традиционни народни костюми, характерните за еленско губери и колани, тъкани „на кори“. Също така е представен и градският бит.

Copyright Elena municipality

Първо класно училище “Даскалоливница”

Еленското класно училище, прочуто повече като Еленската Даскалоливница, е основано в 1843 година от Иван Момчилов. То възниква и се развива на основата на многовековната книжовна традиция в селището и е отговор на назрелите обществено-икономически и културни потребности в страната от подготвени кадри. Даскалоливницата е първото училище за подготовка на учители в България.
Сградата на Еленското класно училище е построена по инициатива на Иван Момчилов през 1844 година. Реставрирана през 1968 г., днес тя е музеен обект в
архитектурно-исторически комплекс „Даскалоливница“.

   Представени са две експозиции –
   1. „Елена през епохата на Възраждането“ – представена е историята на Елена от възникването на селището до Руско- турската освободителна война 1877 -1878г.
   2. „Християнско изкуство от XIX век“ – На приземния етаж на Даскалоливницата са изложени икони, църковна утвар и стенописи от храм „Архангел Михаил“ в село Шилковци.

Copyright Elena municipality

Църква “Свети Никола”

В музеен комплекс „Даскалоливница“ се намира църквата „Свети Никола“, най-старата в района.
На 23 април 1800 година, Гергьовден, когато Елена е нападната от кърджалиите, храмът е опожарен. Обновен в сегашния си вид през 1804 г. със средствата и труда на местното население. Самата сграда е построена за краткия период от 40 денонощия, а от предание научаваме, че това е станало тайно от турските власти. Външно архитектурата на църквата е скромна и непретенциозна. Вътрешността е богато украсена, в пълно съгласие с ортодоксалните схващания за храма като огледало на човешката душа.Църквата „Свети Никола“ е изписана от зографите Давид и Яков, дошли в Елена от Хилендарския манастир по покана на еленчани. Работата си завършват през 1817-1818 година. Като помощници са взели участие и Йоан Попович и Йордан Михов Кметски.
Храмът е обявен за недвижима културна ценност с категория „национало значение“, а богоукрасата вътре спада към едни от най-добрите достижения в църковното изкуство от периода на нашето ранно Възраждане.
Посетителите могат да разгледат галерията образи на светии, сред които: Методи Моравски, Георги Нови Софийски, Сава Сръбски и на Свети Климент Охридски, който е един от рядко изписваните в България.

Copyright Elena municipality

Църква “Успение на Пресветата Богородица”

Църквата „Успение на Пресвета Богородица” е една от безспорните забележителности на Елена – уникален паметник на архитектурата и изкуството от епохата на Възраждането. Намира се в един и същ двор с църквата „Свети Никола”. Построена е на мястото на стар параклис, по инициатива на заможни еленчани. Строежът и е започнат през 1836 година, а е завършен през 1838. Изградена е изцяло от камък, като е използван материал от разрушеното кале.

С внушителните си размери и смелото си и сполучливо архитектурно решение, храмът е един от най-значителните представители на църковното строителство през Възраждането. Той е най-големият в цяла Северна България до Освобождението и остава като един от най-големите в страната в наши дни.

Copyright Elena municipality

Къща музей “Иларион Макариополски”

В центъра на град Елена, скрит зад дебели каменни дувари, достолепно стои домът музей на Иларион Макариополски, уникален с присъствието си, съсредоточие на духовност, обичано и знаково място за всеки българин.
Къщата е построена 1710 година и е най-старата запазена сграда в града, уникална със своите архитектурни решения. В нея са родени борецът за църковна независимост Иларион Макариополски, брат му Никола Михайловски – виден книжовен и просветен възрожденски деец и неговият син- поетът – сатирик и баснописец Стоян Михайловски. В една от стаите през 1863 година е основано еленското читалище “Напредък”.

В източната част на двора на тази къща се намира Хаджихристовата чешма. Строена е през 1754 година от Кара Йоан от Арбанаси, прачичо на Макариополски.
От 1963 година е къща музей, в чиято експозиция се представя уредба на чорбаджийски дом от периода на Възраждането, показваща къде се е стичал животът на фамилията Михайловски. В една от стаите са изложени лични вещи на Стоян Михайловски. Впечатляващи със своята кокетност са гостната стая на къщата, двата чардака, кьошкът.
На първия етаж може да разгледате още експозициите – “Църковно изкуство от периода 17 – 19 век”, “Петко Ю. Тодоров – живот и дело”, както и някои от временните изложби, които се организират периодично.

Copyright Elena municipality

Петте Разсуканови къщи

Петте Разсуканови или Петте Хаджидимитрови къщи, намиращи се на улица „Сава Катрафилов” са недвижима културна ценност от национално значение. Те представляват един изключително интересен архитектурен ансамбъл от пет къщи под един покрив, строени от хаджи Димитър Разсуканов за четиримата му сина. Сградите са разположени на лекото закривяване на улицата на малкото разширение, получено пред църквата „Рождество на Пресвета Богородица”, която е срещу тях.
Широките стрехи на всичките пет къщи, които участват в ансамбъла, образуват обща линия, която следва закривената улична линия. Към двора всяка от къщите е двуетажна, а само първата и втората къща имат междинен етаж и затова откъм улицата изглеждат триетажни. Къщите са строени в края на XVIII и началото на XIX век. Фасадата на всяка от тях е хармонично свързана с тази на съседните сгради. Вътрешното разпределение на къщите е съобразено с предназначението им за живеене. В тях са застъпени традиционните къщи, соба, горница и чардак към двора. В четири от тези къщи в приземния етаж има и дюкяни. Всяка къща има свое характерно архитектурно решение, което я отличава от другите и й придава особена красота.
Къщите са частна собственост и могат да бъдат разгледани единствено като архитектурен ансамбъл.

Copyright Elena municipality

Ден 2 – Пристигане в Меджидия:

Керамична изложба

В началото на 70-те години Меджидия става известна с организирането на симпозиуми за керамика.

Изложените изделия са декоративни керамични фигури, които са разположени сред парковата растителност и създават музейна сбирка на открито, която е единствена в Европа.

Copyright Elena municipality

Джамия “Aбдул Mеджид” – Голямата джамия

Джамия „Абдул Меджид“, наричана също Голямата джамия, е исторически и паметник на религиозната архитектура построен между 1859 и 1865 г. Издигната е в чест на султан Абдул Меджид, управлявал в периода 1839-1861 г.

Сградата е в унисон с традиционната форма на мюсюлманските храмове, вътрешната украса е с ориенталски орнаменти и надписи на арабски. В нея се намира и музейна сбирка. Минарето е с височина 25 м. Мебелировката е направена от кедрово дърво от Ливанските планини. Емблемите на върха, при олтара и на минарето са направени в Истанбул и са пренесени до Меджидия.

Copyright Elena municipality

Православен храм “Свети Петър и Павел”

Храмът е построен в периода 1890-1899 г. Отвън църквата прави впечатление с трите си купола. Интериорът грабва със специално резбования орехов олтар, осемте колони в коринтски стил, които са на височината на царските двери и още осем колони в същия стил над тях. Големите икони, поставени между първите колони, са украсени с впечатляващи цветни гирлянди. Царските двери също са изработени от орехова дървесина. Куполът и стените са изкусно изографисани.

Copyright Elena municipality

Мавзолеят на сръбските, хърватските и словенските герои

Пирамидалният мавзолей е издигнат през 1926 г. от кралство Югославия, за да съхрани останките на 224 сръбски, хърватски и словенски войници загинали през Първата световна война на територията на Добруджа.

Copyright Elena municipality

Културен пейзаж “Podgoria Murfatlar” /Подгориа Мурфатлар/

Едно от най-известните лозя в Румъния се намира в центъра на Добруджанското плато и се радва на добри климатични условия, които позволяват да се отглеждат различни сортове грозде за винопроизводство.  Те са сертифицирани от професионалисти – сомелиери и печелят медали от международни състезания.

Copyright Elena municipality

Проект „Култура във вечността“, код: ROBG-423
Проектна стойност (ЕФРР): 1, 199, 667.16 €
Изпълнява се от община Елена в партньорство с община Меджидия, област Констанца, Румъния.
Проект „Култура във вечността“ е съфинансиран от Европейския Съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие в рамките на Програма Interreg V-A Румъния България.

Проект „Култура във вечността“ е пряко свързан с принципите на устойчивото развитие и активно популяризира равните възможности, недискриминацията и равенството между половете.